11 jun 2008, 1:23

Равносметка

Poesía » Otra

539 0 1

Душата си в клетка
с катинар заключих аз,
извадих листа и направих сметка,
чертата теглих и осъзнах :

пропилях живота си за чужди идеали,
за чуждите мечти горях!
Изгубих хилядите дни - неизживяни,
като свещта до края изгорях.

На разни хора сърцето си отдавах,
на други пък живота си дори.
Раздавах всичко, нищо не оставях,
за мен остана болката, уви...

Днес единствено портретът на стената
напомня за мен на света,
а моят труп на два метра под земята
отдавна червеите го гризат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

f1k0 (Филип)

Истина...понякога...

2008-08-07T23:08:53+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0