Jun 11, 2008, 1:23 AM

Равносметка

  Poetry » Other
538 0 1
Душата си в клетка
с катинар заключих аз,
извадих листа и направих сметка,
чертата теглих и осъзнах :

пропилях живота си за чужди идеали,
за чуждите мечти горях!
Изгубих хилядите дни - неизживяни,
като свещта до края изгорях.

На разни хора сърцето си отдавах,
на други пък живота си дори.
Раздавах всичко, нищо не оставях,
за мен остана болката, уви...

Днес единствено портретът на стената
напомня за мен на света,
а моят труп на два метра под земята
отдавна червеите го гризат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...