Душата си в клетка
с катинар заключих аз,
извадих листа и направих сметка,
чертата теглих и осъзнах :

пропилях живота си за чужди идеали,
за чуждите мечти горях!
Изгубих хилядите дни - неизживяни,
като свещта до края изгорях.

На разни хора сърцето си отдавах,
на други пък живота си дори.
Раздавах всичко, нищо не оставях,
за мен остана болката, уви...

Днес единствено портретът на стената
напомня за мен на света,
а моят труп на два метра под земята
отдавна червеите го гризат.