11.06.2008 г., 1:23

Равносметка

536 0 1
Душата си в клетка
с катинар заключих аз,
извадих листа и направих сметка,
чертата теглих и осъзнах :

пропилях живота си за чужди идеали,
за чуждите мечти горях!
Изгубих хилядите дни - неизживяни,
като свещта до края изгорях.

На разни хора сърцето си отдавах,
на други пък живота си дори.
Раздавах всичко, нищо не оставях,
за мен остана болката, уви...

Днес единствено портретът на стената
напомня за мен на света,
а моят труп на два метра под земята
отдавна червеите го гризат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...