11 июн. 2008 г., 01:23

Равносметка

537 0 1
Душата си в клетка
с катинар заключих аз,
извадих листа и направих сметка,
чертата теглих и осъзнах :

пропилях живота си за чужди идеали,
за чуждите мечти горях!
Изгубих хилядите дни - неизживяни,
като свещта до края изгорях.

На разни хора сърцето си отдавах,
на други пък живота си дори.
Раздавах всичко, нищо не оставях,
за мен остана болката, уви...

Днес единствено портретът на стената
напомня за мен на света,
а моят труп на два метра под земята
отдавна червеите го гризат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...