31 ago 2007, 22:04

Равносметка 

  Poesía
646 0 7
Разкъсани остатъци от утрото
се лутат във спокойните ми нощи
и пращат ми невинни огорчения,
увиснали небета с пълнолуние.
Понякога ме радват със страдание,
разлистено до невъзможност ....
Измислени тъги ме заговарят
във понеделник. В петък - също.
Усмихвам се на пагубното утро -
какво пък толкова ми е отнело,
освен два мига незапочнала любов
и оцеляла във мечтите ми по чудо!

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??