31.08.2007 г., 22:04 ч.

Равносметка 

  Поезия
566 0 7
Разкъсани остатъци от утрото
се лутат във спокойните ми нощи
и пращат ми невинни огорчения,
увиснали небета с пълнолуние.
Понякога ме радват със страдание,
разлистено до невъзможност ....
Измислени тъги ме заговарят
във понеделник. В петък - също.
Усмихвам се на пагубното утро -
какво пък толкова ми е отнело,
освен два мига незапочнала любов
и оцеляла във мечтите ми по чудо!

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??