Разкъсани остатъци от утрото
се лутат във спокойните ми нощи
и пращат ми невинни огорчения,
увиснали небета с пълнолуние.
Понякога ме радват със страдание,
разлистено до невъзможност ....
Измислени тъги ме заговарят
във понеделник. В петък - също.
Усмихвам се на пагубното утро -
какво пък толкова ми е отнело,
освен два мига незапочнала любов
и оцеляла във мечтите ми по чудо!