27 oct 2007, 17:11

Равновесие

  Poesía » Otra
1.6K 0 16
Искам да прегърна
на лястовица полета
и да се завърна
там, където никои не се завръща,
освен във спомена,
спомена за детството.
Красиво е
във детските очи,
защото могат да мечтаят,
неизхабени на надежди и фантазии
и пълни, пълни с много полети,
тяхното съзнание лети.
Изхабени от чуства ли са възрастните
или изхабени от лъжи?
Векове изминаха,
човечеството не намери полъха
на свежи истински неща,
всичко си остава суета.
Тогава?
Дим премрежва погледа
в борба за въздух, оцеляване,
в борбата за пари,
изстискват дните полета
и вярата замръзнала във паметник мълчи,
децата са сираци,
сираци на слепци,
родителите вериги влачат
и от небето дъжд вали.
Да се слеят небесните
с човешките сълзи.
Господи, ела,
отвориш ли ръката си,
насищаш ни с блага,
вярата ни води в обещана
земя, където радостта цари.
Забравяме те бързо,
защото сме наситени,
а наситеността кора е
пред земните очи
и пречи да те виждаме.
Господи - не ни давай много
да не би да се наситим и да те забравим.
Не ни лишавай съвсем,
за да не повярваме, че си ни забравил!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Краси Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...