U (Краси Иванов)
26 214
27.10.2007 г., 17:11 ч.

Равновесие 

  Поезия » Друга
1189 0 16
Искам да прегърна
на лястовица полета
и да се завърна
там, където никои не се завръща,
освен във спомена,
спомена за детството.
Красиво е
във детските очи,
защото могат да мечтаят,
неизхабени на надежди и фантазии
и пълни, пълни с много полети,
тяхното съзнание лети.
Изхабени от чуства ли са възрастните
или изхабени от лъжи?
Векове изминаха,
човечеството не намери полъха
на свежи истински неща,
всичко си остава суета.
Тогава?
Дим премрежва погледа
в борба за въздух, оцеляване,
в борбата за пари,
изстискват дните полета
и вярата замръзнала във паметник мълчи,
децата са сираци,
сираци на слепци,
родителите вериги влачат
и от небето дъжд вали.
Да се слеят небесните
с човешките сълзи.
Господи, ела,
отвориш ли ръката си,
насищаш ни с блага,
вярата ни води в обещана
земя, където радостта цари.
Забравяме те бързо,
защото сме наситени,
а наситеността кора е
пред земните очи
и пречи да те виждаме.
Господи - не ни давай много
да не би да се наситим и да те забравим.
Не ни лишавай съвсем,
за да не повярваме, че си ни забравил!

© Краси Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??