U (Краси Иванов)
26 214
27 окт. 2007 г., 17:11

Равновесие 

  Поэзия » Другая
1063 0 16
Искам да прегърна
на лястовица полета
и да се завърна
там, където никои не се завръща,
освен във спомена,
спомена за детството.
Красиво е
във детските очи,
защото могат да мечтаят,
неизхабени на надежди и фантазии
и пълни, пълни с много полети,
тяхното съзнание лети.
Изхабени от чуства ли са възрастните
или изхабени от лъжи?
Векове изминаха,
човечеството не намери полъха
на свежи истински неща,
всичко си остава суета.
Тогава?
Дим премрежва погледа
в борба за въздух, оцеляване,
в борбата за пари,
изстискват дните полета
и вярата замръзнала във паметник мълчи,
децата са сираци,
сираци на слепци,
родителите вериги влачат
и от небето дъжд вали.
Да се слеят небесните
с човешките сълзи.
Господи, ела,
отвориш ли ръката си,
насищаш ни с блага,
вярата ни води в обещана
земя, където радостта цари.
Забравяме те бързо,
защото сме наситени,
а наситеността кора е
пред земните очи
и пречи да те виждаме.
Господи - не ни давай много
да не би да се наситим и да те забравим.
Не ни лишавай съвсем,
за да не повярваме, че си ни забравил!

© Краси Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??