Oct 27, 2007, 5:11 PM

Равновесие

  Poetry » Other
1.6K 0 16
Искам да прегърна
на лястовица полета
и да се завърна
там, където никои не се завръща,
освен във спомена,
спомена за детството.
Красиво е
във детските очи,
защото могат да мечтаят,
неизхабени на надежди и фантазии
и пълни, пълни с много полети,
тяхното съзнание лети.
Изхабени от чуства ли са възрастните
или изхабени от лъжи?
Векове изминаха,
човечеството не намери полъха
на свежи истински неща,
всичко си остава суета.
Тогава?
Дим премрежва погледа
в борба за въздух, оцеляване,
в борбата за пари,
изстискват дните полета
и вярата замръзнала във паметник мълчи,
децата са сираци,
сираци на слепци,
родителите вериги влачат
и от небето дъжд вали.
Да се слеят небесните
с човешките сълзи.
Господи, ела,
отвориш ли ръката си,
насищаш ни с блага,
вярата ни води в обещана
земя, където радостта цари.
Забравяме те бързо,
защото сме наситени,
а наситеността кора е
пред земните очи
и пречи да те виждаме.
Господи - не ни давай много
да не би да се наситим и да те забравим.
Не ни лишавай съвсем,
за да не повярваме, че си ни забравил!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Краси Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...