25 ago 2010, 20:30

Разбити мечти

  Poesía
1.2K 0 0

Колко болка донесох,
колко разпилени надежди оставих!

Накрая уморих се и в черупката си скрих се!

Самоизмъчвам се, душата си раздирам,

но смисъла за всичко случило се не откривам!

Винаги съм вярвала в съдбата,

но за мен тя от днес е непозната

и, ако реално съществува,

тя за мен не струва!

Щом всичко, за което съм мечтала,

превърна се във време, което съм си пропиляла!

Зная, че не е честно и в живота не винаги е лесно!

Иска ти се да крещиш, но знаеш,

че нищо не можеш да промениш!

И не ти остава друго, освен да се примириш,

че това, за което си мечтал, превърнало се е в провал!

В гробище на изплакани сълзи,

в нещо, за което вечно душата ще скърби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...