Aug 25, 2010, 8:30 PM

Разбити мечти

  Poetry
1.2K 0 0

Колко болка донесох,
колко разпилени надежди оставих!

Накрая уморих се и в черупката си скрих се!

Самоизмъчвам се, душата си раздирам,

но смисъла за всичко случило се не откривам!

Винаги съм вярвала в съдбата,

но за мен тя от днес е непозната

и, ако реално съществува,

тя за мен не струва!

Щом всичко, за което съм мечтала,

превърна се във време, което съм си пропиляла!

Зная, че не е честно и в живота не винаги е лесно!

Иска ти се да крещиш, но знаеш,

че нищо не можеш да промениш!

И не ти остава друго, освен да се примириш,

че това, за което си мечтал, превърнало се е в провал!

В гробище на изплакани сълзи,

в нещо, за което вечно душата ще скърби!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...