25.08.2010 г., 20:30

Разбити мечти

1.2K 0 0

Колко болка донесох,
колко разпилени надежди оставих!

Накрая уморих се и в черупката си скрих се!

Самоизмъчвам се, душата си раздирам,

но смисъла за всичко случило се не откривам!

Винаги съм вярвала в съдбата,

но за мен тя от днес е непозната

и, ако реално съществува,

тя за мен не струва!

Щом всичко, за което съм мечтала,

превърна се във време, което съм си пропиляла!

Зная, че не е честно и в живота не винаги е лесно!

Иска ти се да крещиш, но знаеш,

че нищо не можеш да промениш!

И не ти остава друго, освен да се примириш,

че това, за което си мечтал, превърнало се е в провал!

В гробище на изплакани сълзи,

в нещо, за което вечно душата ще скърби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...