25.08.2010 г., 20:30

Разбити мечти

1.2K 0 0

Колко болка донесох,
колко разпилени надежди оставих!

Накрая уморих се и в черупката си скрих се!

Самоизмъчвам се, душата си раздирам,

но смисъла за всичко случило се не откривам!

Винаги съм вярвала в съдбата,

но за мен тя от днес е непозната

и, ако реално съществува,

тя за мен не струва!

Щом всичко, за което съм мечтала,

превърна се във време, което съм си пропиляла!

Зная, че не е честно и в живота не винаги е лесно!

Иска ти се да крещиш, но знаеш,

че нищо не можеш да промениш!

И не ти остава друго, освен да се примириш,

че това, за което си мечтал, превърнало се е в провал!

В гробище на изплакани сълзи,

в нещо, за което вечно душата ще скърби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...