25 авг. 2010 г., 20:30
Колко болка донесох,
колко разпилени надежди оставих!
Накрая уморих се и в черупката си скрих се!
Самоизмъчвам се, душата си раздирам,
но смисъла за всичко случило се не откривам!
Винаги съм вярвала в съдбата,
но за мен тя от днес е непозната
и, ако реално съществува,
тя за мен не струва!
Щом всичко, за което съм мечтала,
превърна се във време, което съм си пропиляла!
Зная, че не е честно и в живота не винаги е лесно! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация