18 mar 2007, 23:04

Разбрах най-накрая

  Poesía
1.2K 0 11
Вървя!!! Не - лутам се безспир.
Нима това е нужно?
Изведнъж в душата ми настъпва мир...
та всичко там е много чуждо!!!
Разбирам - за пореден път сгрешила съм.
Оставам тук, където съм сега,
та тук е всичко, за което жива съм
и няма нужда от борба, за да го задържа!!!
Защо такава е човешката душа?
Дори когато има всичко, от което се нуждае,
отвръща - "Не, това не е целта"
и тръгва пак самотна да блуждае.
Вървя!!! Не - лутам се безспир.
Нима това е нужно!?!
Изведнъж в душата ми настъпва мир...
та тук е всичко, от което имам нужда!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Определено е по-добре
  • Вървя!!! /та всичко там е много чуждо!!! /Оставам тук, където съм сега, /та тук е всичко, от което имам нужда!!! / ако ти го представя така?

  • Миличка, не се заяждам. Просто се опитвам да кажа, че в този словоред има противоречие. Ако го погледна в тази светлина в която ми предлагаш, то вече няма да е чуждо, след като си разбрала, че не е за теб. Дори да е станало чуждо нещо в твоята душа, не би трябвало това да е "всичко". Ако в душата "всичко" стане чуждо - това не е душевен мир. Това е пустота.
    Не бих го пожелал на никой.
    Поздрав!
  • А защо не го погледнеш от друг ъгъл В стремежа да откриеш и докоснеш нещо ново може и да има тръпка и динамика Но когато в крайна сметка разбереш че това не е било за теб тогава настъпва покой и спираш да си задаваш въпроси и да търсиш вината в себе си
  • Разбираш ли, има противоречие. Не може да настъпва мир и в същото време да е чуждо. Стремежът да се докосне, да се достигне нещо ново, неизвестно, макар и чуждо предполага действие, динамика. Душевния мир е спокойствие, уют.
    Това имах предвид с първия си коментар.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...