Mar 18, 2007, 11:04 PM

Разбрах най-накрая

  Poetry
1.2K 0 11
Вървя!!! Не - лутам се безспир.
Нима това е нужно?
Изведнъж в душата ми настъпва мир...
та всичко там е много чуждо!!!
Разбирам - за пореден път сгрешила съм.
Оставам тук, където съм сега,
та тук е всичко, за което жива съм
и няма нужда от борба, за да го задържа!!!
Защо такава е човешката душа?
Дори когато има всичко, от което се нуждае,
отвръща - "Не, това не е целта"
и тръгва пак самотна да блуждае.
Вървя!!! Не - лутам се безспир.
Нима това е нужно!?!
Изведнъж в душата ми настъпва мир...
та тук е всичко, от което имам нужда!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Определено е по-добре
  • Вървя!!! /та всичко там е много чуждо!!! /Оставам тук, където съм сега, /та тук е всичко, от което имам нужда!!! / ако ти го представя така?

  • Миличка, не се заяждам. Просто се опитвам да кажа, че в този словоред има противоречие. Ако го погледна в тази светлина в която ми предлагаш, то вече няма да е чуждо, след като си разбрала, че не е за теб. Дори да е станало чуждо нещо в твоята душа, не би трябвало това да е "всичко". Ако в душата "всичко" стане чуждо - това не е душевен мир. Това е пустота.
    Не бих го пожелал на никой.
    Поздрав!
  • А защо не го погледнеш от друг ъгъл В стремежа да откриеш и докоснеш нещо ново може и да има тръпка и динамика Но когато в крайна сметка разбереш че това не е било за теб тогава настъпва покой и спираш да си задаваш въпроси и да търсиш вината в себе си
  • Разбираш ли, има противоречие. Не може да настъпва мир и в същото време да е чуждо. Стремежът да се докосне, да се достигне нещо ново, неизвестно, макар и чуждо предполага действие, динамика. Душевния мир е спокойствие, уют.
    Това имах предвид с първия си коментар.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...