18 мар. 2007 г., 23:04

Разбрах най-накрая

1.2K 0 11
Вървя!!! Не - лутам се безспир.
Нима това е нужно?
Изведнъж в душата ми настъпва мир...
та всичко там е много чуждо!!!
Разбирам - за пореден път сгрешила съм.
Оставам тук, където съм сега,
та тук е всичко, за което жива съм
и няма нужда от борба, за да го задържа!!!
Защо такава е човешката душа?
Дори когато има всичко, от което се нуждае,
отвръща - "Не, това не е целта"
и тръгва пак самотна да блуждае.
Вървя!!! Не - лутам се безспир.
Нима това е нужно!?!
Изведнъж в душата ми настъпва мир...
та тук е всичко, от което имам нужда!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Определено е по-добре
  • Вървя!!! /та всичко там е много чуждо!!! /Оставам тук, където съм сега, /та тук е всичко, от което имам нужда!!! / ако ти го представя така?

  • Миличка, не се заяждам. Просто се опитвам да кажа, че в този словоред има противоречие. Ако го погледна в тази светлина в която ми предлагаш, то вече няма да е чуждо, след като си разбрала, че не е за теб. Дори да е станало чуждо нещо в твоята душа, не би трябвало това да е "всичко". Ако в душата "всичко" стане чуждо - това не е душевен мир. Това е пустота.
    Не бих го пожелал на никой.
    Поздрав!
  • А защо не го погледнеш от друг ъгъл В стремежа да откриеш и докоснеш нещо ново може и да има тръпка и динамика Но когато в крайна сметка разбереш че това не е било за теб тогава настъпва покой и спираш да си задаваш въпроси и да търсиш вината в себе си
  • Разбираш ли, има противоречие. Не може да настъпва мир и в същото време да е чуждо. Стремежът да се докосне, да се достигне нещо ново, неизвестно, макар и чуждо предполага действие, динамика. Душевния мир е спокойствие, уют.
    Това имах предвид с първия си коментар.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...