Вървя!!! Не - лутам се безспир. Нима това е нужно? Изведнъж в душата ми настъпва мир... та всичко там е много чуждо!!! Разбирам - за пореден път сгрешила съм. Оставам тук, където съм сега, та тук е всичко, за което жива съм и няма нужда от борба, за да го задържа!!! Защо такава е човешката душа? Дори когато има всичко, от което се нуждае, отвръща - "Не, това не е целта" и тръгва пак самотна да блуждае. Вървя!!! Не - лутам се безспир. Нима това е нужно!?! Изведнъж в душата ми настъпва мир... та тук е всичко, от което имам нужда!!!
Миличка, не се заяждам. Просто се опитвам да кажа, че в този словоред има противоречие. Ако го погледна в тази светлина в която ми предлагаш, то вече няма да е чуждо, след като си разбрала, че не е за теб. Дори да е станало чуждо нещо в твоята душа, не би трябвало това да е "всичко". Ако в душата "всичко" стане чуждо - това не е душевен мир. Това е пустота.
Не бих го пожелал на никой.
Поздрав!
А защо не го погледнеш от друг ъгъл В стремежа да откриеш и докоснеш нещо ново може и да има тръпка и динамика Но когато в крайна сметка разбереш че това не е било за теб тогава настъпва покой и спираш да си задаваш въпроси и да търсиш вината в себе си
Разбираш ли, има противоречие. Не може да настъпва мир и в същото време да е чуждо. Стремежът да се докосне, да се достигне нещо ново, неизвестно, макар и чуждо предполага действие, динамика. Душевния мир е спокойствие, уют.
Това имах предвид с първия си коментар.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.