7 may 2009, 12:52

Разцъфтяха ли салкъмите

  Poesía
796 0 18

Разцъфтяха ли салкъмите мили,
там под моето късче небе,
като ято от тънки дантели
със разперени бели криле.
Пеперудени ласки от нежност
с изумрудени капки роса,
пак сърцето ти рони ли обич,
като в нашата пролет добра.
Пак дъхти ли на радост животът
под лазура красив от мечти,
там, където щастлив бе просторът,
щом ме срещнеше с твойте очи.
И се смееха с глас ветровете
във косите ми сплели звънци,
буреносният тътен в сърцето
преминаваше в сонет от лъчи.
И тогава прераждах се цяла
с надъхтялата моя любов,
с цветовете душата си сляла,
избуявах във трепетен зов...
Пак ли търсиш очите ми, мили,
да прелея във тебе живот,
или там под салкъмите бели
си забравил... за мойта любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...