Разцъфтяха ли салкъмите
Разцъфтяха ли салкъмите мили,
там под моето късче небе,
като ято от тънки дантели
със разперени бели криле.
Пеперудени ласки от нежност
с изумрудени капки роса,
пак сърцето ти рони ли обич,
като в нашата пролет добра.
Пак дъхти ли на радост животът
под лазура красив от мечти,
там, където щастлив бе просторът,
щом ме срещнеше с твойте очи.
И се смееха с глас ветровете
във косите ми сплели звънци,
буреносният тътен в сърцето
преминаваше в сонет от лъчи.
И тогава прераждах се цяла
с надъхтялата моя любов,
с цветовете душата си сляла,
избуявах във трепетен зов...
Пак ли търсиш очите ми, мили,
да прелея във тебе живот,
или там под салкъмите бели
си забравил... за мойта любов.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
