Разцъфтяха ли салкъмите
Разцъфтяха ли салкъмите мили,
там под моето късче небе,
като ято от тънки дантели
със разперени бели криле.
Пеперудени ласки от нежност
с изумрудени капки роса,
пак сърцето ти рони ли обич,
като в нашата пролет добра.
Пак дъхти ли на радост животът
под лазура красив от мечти,
там, където щастлив бе просторът,
щом ме срещнеше с твойте очи.
И се смееха с глас ветровете
във косите ми сплели звънци,
буреносният тътен в сърцето
преминаваше в сонет от лъчи.
И тогава прераждах се цяла
с надъхтялата моя любов,
с цветовете душата си сляла,
избуявах във трепетен зов...
Пак ли търсиш очите ми, мили,
да прелея във тебе живот,
или там под салкъмите бели
си забравил... за мойта любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
