13 abr 2008, 21:28

Раздяла

  Poesía » Otra
951 2 13

 

 

                                           В памет на Катя

 

 

Отиде си от този свят тъй млада,

остави свойта малка дъщеря

и не отпи от извора наслада,

а само болка, лепкава и зла.

 

Затвори своите очи красиви,

завинаги си тръгна днес от нас

и няма ги искриците игриви,

които сгряваха ни всеки час.

 

А малката красива дъщеричка

си мисли, че сънуваш в този час

и не разбира нейната душичка,

че няма да възкръсне твоят глас.

 

Съдбата и отне това богатство -

да сподели със майка горестта

и я остави в земното коварство

сама да извоюва радостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...