13 апр. 2008 г., 21:28

Раздяла

952 2 13

 

 

                                           В памет на Катя

 

 

Отиде си от този свят тъй млада,

остави свойта малка дъщеря

и не отпи от извора наслада,

а само болка, лепкава и зла.

 

Затвори своите очи красиви,

завинаги си тръгна днес от нас

и няма ги искриците игриви,

които сгряваха ни всеки час.

 

А малката красива дъщеричка

си мисли, че сънуваш в този час

и не разбира нейната душичка,

че няма да възкръсне твоят глас.

 

Съдбата и отне това богатство -

да сподели със майка горестта

и я остави в земното коварство

сама да извоюва радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...