Apr 13, 2008, 9:28 PM

Раздяла

  Poetry » Other
949 2 13

 

 

                                           В памет на Катя

 

 

Отиде си от този свят тъй млада,

остави свойта малка дъщеря

и не отпи от извора наслада,

а само болка, лепкава и зла.

 

Затвори своите очи красиви,

завинаги си тръгна днес от нас

и няма ги искриците игриви,

които сгряваха ни всеки час.

 

А малката красива дъщеричка

си мисли, че сънуваш в този час

и не разбира нейната душичка,

че няма да възкръсне твоят глас.

 

Съдбата и отне това богатство -

да сподели със майка горестта

и я остави в земното коварство

сама да извоюва радостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...