23 abr 2010, 0:36

Раздяла

987 0 2

1.Дойде денят на нашата раздяла,

и в мене плаче едно сърце.

То  нощем тихо страдаше

неутешимо, влюбено във теб.

 

2.Кажи, защо от мене се отрече

и всичко хубаво изтри?

Аз исках по пътя си да тръгнем

и заедно да продължим.

 

3.Останаха мечтите ми несбъднати,

а чувствата - в удавени слова.

Отминаха надеждите безсмислени

някъде далеч във вечността.

 

4.Ние тръгваме…

някъде със гръб един от друг,

надявайки се да се обърнем,

с поглед един към друг.

 

5.Тя почука днес и на нашата врата.

Взе ми теб и стана тихо.

Оглуша и моята душа,

за чужди ласки - чужда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...