23.04.2010 г., 0:36

Раздяла

984 0 2

1.Дойде денят на нашата раздяла,

и в мене плаче едно сърце.

То  нощем тихо страдаше

неутешимо, влюбено във теб.

 

2.Кажи, защо от мене се отрече

и всичко хубаво изтри?

Аз исках по пътя си да тръгнем

и заедно да продължим.

 

3.Останаха мечтите ми несбъднати,

а чувствата - в удавени слова.

Отминаха надеждите безсмислени

някъде далеч във вечността.

 

4.Ние тръгваме…

някъде със гръб един от друг,

надявайки се да се обърнем,

с поглед един към друг.

 

5.Тя почука днес и на нашата врата.

Взе ми теб и стана тихо.

Оглуша и моята душа,

за чужди ласки - чужда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...