23.04.2010 г., 0:36

Раздяла

979 0 2

1.Дойде денят на нашата раздяла,

и в мене плаче едно сърце.

То  нощем тихо страдаше

неутешимо, влюбено във теб.

 

2.Кажи, защо от мене се отрече

и всичко хубаво изтри?

Аз исках по пътя си да тръгнем

и заедно да продължим.

 

3.Останаха мечтите ми несбъднати,

а чувствата - в удавени слова.

Отминаха надеждите безсмислени

някъде далеч във вечността.

 

4.Ние тръгваме…

някъде със гръб един от друг,

надявайки се да се обърнем,

с поглед един към друг.

 

5.Тя почука днес и на нашата врата.

Взе ми теб и стана тихо.

Оглуша и моята душа,

за чужди ласки - чужда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...