1.Дойде денят на нашата раздяла,
и в мене плаче едно сърце.
То нощем тихо страдаше
неутешимо, влюбено във теб.
2.Кажи, защо от мене се отрече
и всичко хубаво изтри?
Аз исках по пътя си да тръгнем
и заедно да продължим.
3.Останаха мечтите ми несбъднати,
а чувствата - в удавени слова.
Отминаха надеждите безсмислени
някъде далеч във вечността.
4.Ние тръгваме…
някъде със гръб един от друг,
надявайки се да се обърнем,
с поглед един към друг.
5.Тя почука днес и на нашата врата.
Взе ми теб и стана тихо.
Оглуша и моята душа,
за чужди ласки - чужда.
© Ваня Все права защищены