Apr 23, 2010, 12:36 AM

Раздяла

  Poetry » Love
985 0 2

1.Дойде денят на нашата раздяла,

и в мене плаче едно сърце.

То  нощем тихо страдаше

неутешимо, влюбено във теб.

 

2.Кажи, защо от мене се отрече

и всичко хубаво изтри?

Аз исках по пътя си да тръгнем

и заедно да продължим.

 

3.Останаха мечтите ми несбъднати,

а чувствата - в удавени слова.

Отминаха надеждите безсмислени

някъде далеч във вечността.

 

4.Ние тръгваме…

някъде със гръб един от друг,

надявайки се да се обърнем,

с поглед един към друг.

 

5.Тя почука днес и на нашата врата.

Взе ми теб и стана тихо.

Оглуша и моята душа,

за чужди ласки - чужда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...