16 jun 2009, 1:08

Раздяла

Poesía » Del paisaje

898 0 8

/малко закъсняла/

Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният
облак насред
небето и дневния
ред разпилява.
И сипе се снежният
порив навред.
Навява, прилежните
скуки отвява.
Вилнее небрежният
зимен дует,
разделя последния
лед и... огрява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

agapeiya_polis (Агапея Полис)

Анахид, радвам се, че отново ме прочете и съпреживя с мен!

2009-06-23T22:10:57+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Нежност, песенност, топлина...

2009-06-23T22:05:45+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Благодаря Ви Ирена...

2009-06-16T20:17:34+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Вальо, радвам се, че ти харесва...
Петя, за стихотворението на този наш велик творец не се бях сетила, само пресъздадох нещо, което изживявам(и по-право нещо, което никога няма да успея да изживея).Много добре си го усетила...Благодаря за прочита и разбирането!

2009-06-16T08:17:12+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Харесва ми природната картина,зад ,която си скрила чувствата...Прилича по внушение на стихът на Георги Джагаров...Зима настъпва след раздяла...

Всичко
свършва
за миг:
две изстинали длани,
две очи
като два неочаквани ножа.

Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави рани.
И не знам
де ще спра,
де глава ще положа.

Сняг вали.
И летят часове,
дни,
недели.
Сняг вали
и вали
над неверен и верен.

А сега накъде?

Толкоз пътища бели,
само пътя към тебе
е черен.

2009-06-16T08:01:14+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0