16 jun 2009, 1:08

Раздяла

Poesía » Del paisaje

893 0 8

/малко закъсняла/

Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният
облак насред
небето и дневния
ред разпилява.
И сипе се снежният
порив навред.
Навява, прилежните
скуки отвява.
Вилнее небрежният
зимен дует,
разделя последния
лед и... огрява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

agapeiya_polis (Агапея Полис)

Анахид, радвам се, че отново ме прочете и съпреживя с мен!

2009-06-23T22:10:57+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Нежност, песенност, топлина...

2009-06-23T22:05:45+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Благодаря Ви Ирена...

2009-06-16T20:17:34+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Вальо, радвам се, че ти харесва...
Петя, за стихотворението на този наш велик творец не се бях сетила, само пресъздадох нещо, което изживявам(и по-право нещо, което никога няма да успея да изживея).Много добре си го усетила...Благодаря за прочита и разбирането!

2009-06-16T08:17:12+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Харесва ми природната картина,зад ,която си скрила чувствата...Прилича по внушение на стихът на Георги Джагаров...Зима настъпва след раздяла...

Всичко
свършва
за миг:
две изстинали длани,
две очи
като два неочаквани ножа.

Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави рани.
И не знам
де ще спра,
де глава ще положа.

Сняг вали.
И летят часове,
дни,
недели.
Сняг вали
и вали
над неверен и верен.

А сега накъде?

Толкоз пътища бели,
само пътя към тебе
е черен.

2009-06-16T08:01:14+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0