Jun 16, 2009, 1:08 AM

Раздяла

892 0 8

 

/малко закъсняла/

 

 

Препича в душата ни 
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният
облак насред
небето и дневния
ред разпилява.
И сипе се снежният
порив навред.
Навява, прилежните
скуки отвява.
Вилнее небрежният
зимен дует,
разделя последния
лед и... огрява.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Агапея Полис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Анахид, радвам се, че отново ме прочете и съпреживя с мен!
  • Нежност, песенност, топлина...
  • Благодаря Ви Ирена...
  • Вальо, радвам се, че ти харесва...
    Петя, за стихотворението на този наш велик творец не се бях сетила, само пресъздадох нещо, което изживявам(и по-право нещо, което никога няма да успея да изживея).Много добре си го усетила...Благодаря за прочита и разбирането!
  • Харесва ми природната картина,зад ,която си скрила чувствата...Прилича по внушение на стихът на Георги Джагаров...Зима настъпва след раздяла...


    Всичко
    свършва
    за миг:
    две изстинали длани,
    две очи
    като два неочаквани ножа.

    Сняг вали...
    Аз се връщам с две кървави рани.
    И не знам
    де ще спра,
    де глава ще положа.

    Сняг вали.
    И летят часове,
    дни,
    недели.
    Сняг вали
    и вали
    над неверен и верен.

    А сега накъде?

    Толкоз пътища бели,
    само пътя към тебе
    е черен.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...