16.06.2009 г., 1:08

Раздяла

895 0 8

 

/малко закъсняла/

 

 

Препича в душата ни 
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният
облак насред
небето и дневния
ред разпилява.
И сипе се снежният
порив навред.
Навява, прилежните
скуки отвява.
Вилнее небрежният
зимен дует,
разделя последния
лед и... огрява.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анахид, радвам се, че отново ме прочете и съпреживя с мен!
  • Нежност, песенност, топлина...
  • Благодаря Ви Ирена...
  • Вальо, радвам се, че ти харесва...
    Петя, за стихотворението на този наш велик творец не се бях сетила, само пресъздадох нещо, което изживявам(и по-право нещо, което никога няма да успея да изживея).Много добре си го усетила...Благодаря за прочита и разбирането!
  • Харесва ми природната картина,зад ,която си скрила чувствата...Прилича по внушение на стихът на Георги Джагаров...Зима настъпва след раздяла...


    Всичко
    свършва
    за миг:
    две изстинали длани,
    две очи
    като два неочаквани ножа.

    Сняг вали...
    Аз се връщам с две кървави рани.
    И не знам
    де ще спра,
    де глава ще положа.

    Сняг вали.
    И летят часове,
    дни,
    недели.
    Сняг вали
    и вали
    над неверен и верен.

    А сега накъде?

    Толкоз пътища бели,
    само пътя към тебе
    е черен.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....