16 июн. 2009 г., 01:08

Раздяла

Поэзия » Пейзажная

897 0 8

/малко закъсняла/

Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният
облак насред
небето и дневния
ред разпилява.
И сипе се снежният
порив навред.
Навява, прилежните
скуки отвява.
Вилнее небрежният
зимен дует,
разделя последния
лед и... огрява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

agapeiya_polis (Агапея Полис)

Анахид, радвам се, че отново ме прочете и съпреживя с мен!

2009-06-23T22:10:57+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Нежност, песенност, топлина...

2009-06-23T22:05:45+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Благодаря Ви Ирена...

2009-06-16T20:17:34+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Вальо, радвам се, че ти харесва...
Петя, за стихотворението на този наш велик творец не се бях сетила, само пресъздадох нещо, което изживявам(и по-право нещо, което никога няма да успея да изживея).Много добре си го усетила...Благодаря за прочита и разбирането!

2009-06-16T08:17:12+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Харесва ми природната картина,зад ,която си скрила чувствата...Прилича по внушение на стихът на Георги Джагаров...Зима настъпва след раздяла...

Всичко
свършва
за миг:
две изстинали длани,
две очи
като два неочаквани ножа.

Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави рани.
И не знам
де ще спра,
де глава ще положа.

Сняг вали.
И летят часове,
дни,
недели.
Сняг вали
и вали
над неверен и верен.

А сега накъде?

Толкоз пътища бели,
само пътя към тебе
е черен.

2009-06-16T08:01:14+03:00