agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 617
16 июн. 2009 г., 01:08

Раздяла 

  Поэзия » Пейзажная
717 0 8

 

/малко закъсняла/

 

 

Препича в душата ни 
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният
облак насред
небето и дневния
ред разпилява.
И сипе се снежният
порив навред.
Навява, прилежните
скуки отвява.
Вилнее небрежният
зимен дует,
разделя последния
лед и... огрява.


© Агапея Полис Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Анахид, радвам се, че отново ме прочете и съпреживя с мен!
  • Нежност, песенност, топлина...
  • Благодаря Ви Ирена...
  • Вальо, радвам се, че ти харесва...
    Петя, за стихотворението на този наш велик творец не се бях сетила, само пресъздадох нещо, което изживявам(и по-право нещо, което никога няма да успея да изживея).Много добре си го усетила...Благодаря за прочита и разбирането!
  • Харесва ми природната картина,зад ,която си скрила чувствата...Прилича по внушение на стихът на Георги Джагаров...Зима настъпва след раздяла...


    Всичко
    свършва
    за миг:
    две изстинали длани,
    две очи
    като два неочаквани ножа.

    Сняг вали...
    Аз се връщам с две кървави рани.
    И не знам
    де ще спра,
    де глава ще положа.

    Сняг вали.
    И летят часове,
    дни,
    недели.
    Сняг вали
    и вали
    над неверен и верен.

    А сега накъде?

    Толкоз пътища бели,
    само пътя към тебе
    е черен.
  • Наистина топъл, разтопяващ стих!
    Поздрав и от Шкафчето!
  • Таня, това бяха най-толите думи, които съм чувала до сега тук за себе си...трогнаха ме! Поздрав!
  • Айсберг ще разделиш и стопиш, Агапея... жежко е при теб...
Предложения
: ??:??