25 jul 2009, 23:10

Раздяла

  Poesía
2.6K 0 19

Днес раздялата идва естествено.

За последно с тъга ме целуваш.

Любовта, този стар пътешественик,

просто вдигна платна и отплува.

 

Без писма във бутилка и прочие

театрални безумства и роли,

тя си тръгна и с нямо безочие

ни остави на острова голи.

 

И макар да треперим във нощите,

всеки свойта безпомощност крие.

Търсим в мрака ръцете си още,

но отдавна това не сме ние...

 

Днес раздялата тихо продаде ни

една чакана дълго утеха -

ще се стоплим за миг, като в ада,

щом наметне ни своята дреха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И това - също....влезе ми в душата...обичам да чета такава поезия...да!!!
  • Ритмичност, лесен за четене, много приятен! Изпълнен е със смисъл, както и всички останали ваши стихове, но в интерес на истината, всеки следващ повече ми харесва от предишния. Наистина много ми допада стилът Ви, уникален е!
  • Еха! Понякога пропускаме такива стихове... За финала-ясно, знаеш си. Иначе е просто невероятен!
  • Пак го четох, уникален стих по тази тема, чекам актуалния финал.
  • Повтарям се - невероятно пишеш. Невероятно!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...