Раздяла

Poetry

2.6K 0 19

Днес раздялата идва естествено.

За последно с тъга ме целуваш.

Любовта, този стар пътешественик,

просто вдигна платна и отплува.

Без писма във бутилка и прочие

театрални безумства и роли,

тя си тръгна и с нямо безочие

ни остави на острова голи.

И макар да треперим във нощите,

всеки свойта безпомощност крие.

Търсим в мрака ръцете си още,

но отдавна това не сме ние...

Днес раздялата тихо продаде ни

една чакана дълго утеха -

ще се стоплим за миг, като в ада,

щом наметне ни своята дреха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

И това - също....влезе ми в душата...обичам да чета такава поезия...да!!!

2010-08-31T16:30:44+03:00
bibsun (Любимата)

Ритмичност, лесен за четене, много приятен! Изпълнен е със смисъл, както и всички останали ваши стихове, но в интерес на истината, всеки следващ повече ми харесва от предишния. Наистина много ми допада стилът Ви, уникален е!

2010-05-30T05:01:03+03:00
Човек (Анна Станоева)

Еха! Понякога пропускаме такива стихове... За финала-ясно, знаеш си. Иначе е просто невероятен!

2010-04-29T10:57:36+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Пак го четох, уникален стих по тази тема, чекам актуалния финал.

2009-12-22T03:21:25+02:00
Elda (Лора)

Повтарям се - невероятно пишеш. Невероятно!

2009-11-05T11:07:17+02:00