Раздяла
Днес раздялата идва естествено.
За последно с тъга ме целуваш.
Любовта, този стар пътешественик,
просто вдигна платна и отплува.
Без писма във бутилка и прочие
театрални безумства и роли,
тя си тръгна и с нямо безочие
ни остави на острова голи.
И макар да треперим във нощите,
всеки свойта безпомощност крие.
Търсим в мрака ръцете си още,
но отдавна това не сме ние...
Днес раздялата тихо продаде ни
една чакана дълго утеха -
ще се стоплим за миг, като в ада,
щом наметне ни своята дреха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Всички права запазени
