ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 139
4 feb 2010, 12:05

Раздялата в зори

1K 0 12

Като съпруг неверен,

чак в зори, сънят при мен

виновно се завръща!

С виновни устни

нежно ме целува,

с ръце виновни

нежно ме прегръща!

А аз Луната

пак виня сърдито,

остатъка от ласки

жадно пия,

трохи от чуждата

софра преглъщам,

потъвам тихо

в сънната стихия -

макар да зная,

че е безнадеждно...

Денят

със трясък

грубо ме събужда!

В зори -

        раздялата

              е неизбежна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0