ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 139
Feb 4, 2010, 12:05 PM

Раздялата в зори

1K 0 12

Като съпруг неверен,

чак в зори, сънят при мен

виновно се завръща!

С виновни устни

нежно ме целува,

с ръце виновни

нежно ме прегръща!

А аз Луната

пак виня сърдито,

остатъка от ласки

жадно пия,

трохи от чуждата

софра преглъщам,

потъвам тихо

в сънната стихия -

макар да зная,

че е безнадеждно...

Денят

със трясък

грубо ме събужда!

В зори -

        раздялата

              е неизбежна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0