Раздялата в зори
Като съпруг неверен,
чак в зори, сънят при мен
виновно се завръща!
С виновни устни
нежно ме целува,
с ръце виновни
нежно ме прегръща!
А аз Луната
пак виня сърдито,
остатъка от ласки
жадно пия,
трохи от чуждата
софра преглъщам,
потъвам тихо
в сънната стихия -
макар да зная,
че е безнадеждно...
Денят
със трясък
грубо ме събужда!
В зори -
раздялата
е неизбежна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
