ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3098
4 февр. 2010 г., 12:05

Раздялата в зори 

  Поэзия » Белые стихи
809 0 12

Като съпруг неверен,

чак в зори, сънят при мен

виновно се завръща!

С виновни устни

нежно ме целува,

с ръце виновни

нежно ме прегръща!

А аз Луната

пак виня сърдито,

остатъка от ласки

жадно пия,

трохи от чуждата

софра преглъщам,

потъвам тихо

в сънната стихия -

макар да зная,

че е безнадеждно...

Денят

със трясък

грубо ме събужда!

В зори -

        раздялата

              е неизбежна...

© Ваня Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Знаех си!Благодаря!
  • Луната е виновна! Била е във фаза "раздяла".
    Поздрав!
  • В зори -

    раздялата

    е неизбежна...

    ...и необходима, може би?
    харесах много!
  • Чудя се на търпението на лирическата ти героиня!

    Поздрав!!!
  • !!!!*
    Много добре изразена емоция...с делнични сравнения и метафори употребени изключително прецизно..
  • Здравейте, приятели!Благодаря ви, че наминахте!
  • Много хубав стих, Ваня!
    Поздрав и от мен!
  • Много ми хареса стихът ти Ваня, а ситуацията ми е позната.
    И аз по някога заспивам на разсъмване. Поздрав!
  • интересно сравнение...
  • Аплодисменти за оригинално поднесения стих!
  • Няма неизбежна раздяла - има страхливи любовници (дори и в съня)!
    Поздрав, Ваня!
  • Когато имаш будна душа можеш да сънуваш и денем... стига да не ти пречи на работата! Поздрав за стиха- има оригинални сравнения и истини!
Предложения
: ??:??