Хей ти, момчето с щръкнало перчемче,
с крачета боси и голото смешно коремче.
Все те виждам до избелялата ни ограда
как нослето бърчиш и отхапваш от хляба…
По цял ден с тебе гонехме хвърчилата
на детството безгрижно… и душата
си топлехме със звънкия и искрен смях.
Годините минаваха, не мислехме за тях…
Щуро се надбягвахме, с вятъра скитахме,
в цветен венец мечтите си сплитахме.
Вечер, засмени, на звездите намигахме,
ръцете протягахме и ги достигахме… ...