Потиснато си днес и сивото не ти отива.
Не е по моя вкус готическия ти перчем -
от стръмните вълнички тръпки ме побиват –
вещаят неочаквани обрати и при мен.
Не съм достатъчно могъща да събера
във дланите си сребърен пасаж
от рибки дребни брошки и да те разсея -
да поиграеш с тях поне за кратък час.
Не чуваш нито дума, само себе си.
Боботиш и ме пъдиш на брега –
не съм в принца влюбена сирена,
а мидичка в окото на гнева.