Разговор с морето

Poesía » Filosófica

583 0 2

Потиснато си днес и сивото не ти отива.

Не е по моя вкус готическия ти перчем -

от стръмните вълнички тръпки ме побиват –

вещаят неочаквани обрати и при мен.

Не съм достатъчно могъща да събера

във дланите си сребърен пасаж

от рибки дребни брошки и да те разсея -

да поиграеш с тях поне за кратък час.

Не чуваш нито дума, само себе си.

Боботиш и ме пъдиш на брега –

не съм в принца влюбена сирена,

а мидичка в окото на гнева.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

щураче (любимка)

Интересно. Морето... и брегът. За Морето брегът е отвъдното, за брегът морето е отвъдното. Има живот в отвъдното, но само за отвъдните

2019-07-31T17:38:16+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Хриси, поздравления! Трудно е да се правят коментари, когато си вложила толкова необятност в лириката си. Неизчерпаем извор на вдъхновение и символика е морето. Рисуваш с думи.

2019-07-31T11:42:59+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0