пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
Jul 31, 2019, 7:55 AM

Разговор с морето 

  Poetry » Phylosophy
417 0 2

Потиснато си днес и сивото не ти отива.

Не е по моя вкус готическия ти перчем -

от стръмните вълнички тръпки ме побиват –

вещаят неочаквани обрати и при мен.

Не съм достатъчно могъща да събера

във дланите си сребърен пасаж

от рибки дребни брошки и да те разсея -

да поиграеш с тях поне за кратък час.

Не чуваш нито дума, само себе си.

Боботиш и ме пъдиш на брега –

не съм в принца влюбена сирена,

а мидичка в окото на гнева.

 

 

 

 

 

 

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересно. Морето... и брегът. За Морето брегът е отвъдното, за брегът морето е отвъдното. Има живот в отвъдното, но само за отвъдните
  • Хриси, поздравления! Трудно е да се правят коментари, когато си вложила толкова необятност в лириката си. Неизчерпаем извор на вдъхновение и символика е морето. Рисуваш с думи.
Random works
: ??:??