Разговор с морето

Poetry » Philosophical

581 0 2

Потиснато си днес и сивото не ти отива.

Не е по моя вкус готическия ти перчем -

от стръмните вълнички тръпки ме побиват –

вещаят неочаквани обрати и при мен.

Не съм достатъчно могъща да събера

във дланите си сребърен пасаж

от рибки дребни брошки и да те разсея -

да поиграеш с тях поне за кратък час.

Не чуваш нито дума, само себе си.

Боботиш и ме пъдиш на брега –

не съм в принца влюбена сирена,

а мидичка в окото на гнева.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

щураче (любимка)

Интересно. Морето... и брегът. За Морето брегът е отвъдното, за брегът морето е отвъдното. Има живот в отвъдното, но само за отвъдните

2019-07-31T17:38:16+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Хриси, поздравления! Трудно е да се правят коментари, когато си вложила толкова необятност в лириката си. Неизчерпаем извор на вдъхновение и символика е морето. Рисуваш с думи.

2019-07-31T11:42:59+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0