31 июл. 2019 г., 07:55

Разговор с морето

586 0 2

Потиснато си днес и сивото не ти отива.

Не е по моя вкус готическия ти перчем -

от стръмните вълнички тръпки ме побиват –

вещаят неочаквани обрати и при мен.

Не съм достатъчно могъща да събера

във дланите си сребърен пасаж

от рибки дребни брошки и да те разсея -

да поиграеш с тях поне за кратък час.

Не чуваш нито дума, само себе си.

Боботиш и ме пъдиш на брега –

не съм в принца влюбена сирена,

а мидичка в окото на гнева.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно. Морето... и брегът. За Морето брегът е отвъдното, за брегът морето е отвъдното. Има живот в отвъдното, но само за отвъдните
  • Хриси, поздравления! Трудно е да се правят коментари, когато си вложила толкова необятност в лириката си. Неизчерпаем извор на вдъхновение и символика е морето. Рисуваш с думи.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...