Разговор с морето

31.07.2019 г., 7:55 ч.

Поезия » Философска

354 0 2

Потиснато си днес и сивото не ти отива.

Не е по моя вкус готическия ти перчем -

от стръмните вълнички тръпки ме побиват –

вещаят неочаквани обрати и при мен.

Не съм достатъчно могъща да събера

във дланите си сребърен пасаж

от рибки дребни брошки и да те разсея -

да поиграеш с тях поне за кратък час.

Не чуваш нито дума, само себе си.

Боботиш и ме пъдиш на брега –

не съм в принца влюбена сирена,

а мидичка в окото на гнева.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

щураче (любимка)

2019-07-31T17:38:16+03:00

Интересно. Морето... и брегът. За Морето брегът е отвъдното, за брегът морето е отвъдното. Има живот в отвъдното, но само за отвъдните
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-07-31T11:42:59+03:00

Хриси, поздравления! Трудно е да се правят коментари, когато си вложила толкова необятност в лириката си. Неизчерпаем извор на вдъхновение и символика е морето. Рисуваш с думи.