28 ago 2022, 17:58

Разговор с морето

653 8 14

Морето е огромна синя тайна.

Оставям се на ласкавия бриз,

на гледката от изгрева омаен

и чайките във въздуха сребрист.

То още спи и кораби сънува,

притихнало в потайни дълбини,

русалките където само плуват

и чакат любовта да ги плени.

Заслушвам се в магическия шепот

на плавните люлеещи вълнѝ,

изваяли в скалите достолепни

закрито кътче – рай за влюбени.

И още много, много ми разказа

преди да се събуди от шумá

на градския живот и куртоазия.

С морето никога не съм сама.

Ще дойда пак, когато падне здрачът

и се сбогува залезът с брега,

от радост ще се смея и ще плача.

В живота всичко тук е и сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Таня!
  • Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Данаил, благодаря ти от сърце!
  • Разкошно е, Nina!
    Заслушвам се в магическия шепот
    на плавните люлеещи вълнѝ,
    изваяли в скалите достолепни
    закрито кътче – рай за влюбени.
  • Георги, Тъжен, Виолета, много ви благодаря!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...