28.08.2022 г., 17:58

Разговор с морето

646 8 14

Морето е огромна синя тайна.

Оставям се на ласкавия бриз,

на гледката от изгрева омаен

и чайките във въздуха сребрист.

То още спи и кораби сънува,

притихнало в потайни дълбини,

русалките където само плуват

и чакат любовта да ги плени.

Заслушвам се в магическия шепот

на плавните люлеещи вълнѝ,

изваяли в скалите достолепни

закрито кътче – рай за влюбени.

И още много, много ми разказа

преди да се събуди от шумá

на градския живот и куртоазия.

С морето никога не съм сама.

Ще дойда пак, когато падне здрачът

и се сбогува залезът с брега,

от радост ще се смея и ще плача.

В живота всичко тук е и сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Таня!
  • Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Данаил, благодаря ти от сърце!
  • Разкошно е, Nina!
    Заслушвам се в магическия шепот
    на плавните люлеещи вълнѝ,
    изваяли в скалите достолепни
    закрито кътче – рай за влюбени.
  • Георги, Тъжен, Виолета, много ви благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...