28 авг. 2022 г., 17:58

Разговор с морето

649 8 14

Морето е огромна синя тайна.

Оставям се на ласкавия бриз,

на гледката от изгрева омаен

и чайките във въздуха сребрист.

То още спи и кораби сънува,

притихнало в потайни дълбини,

русалките където само плуват

и чакат любовта да ги плени.

Заслушвам се в магическия шепот

на плавните люлеещи вълнѝ,

изваяли в скалите достолепни

закрито кътче – рай за влюбени.

И още много, много ми разказа

преди да се събуди от шумá

на градския живот и куртоазия.

С морето никога не съм сама.

Ще дойда пак, когато падне здрачът

и се сбогува залезът с брега,

от радост ще се смея и ще плача.

В живота всичко тук е и сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Таня!
  • Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Данаил, благодаря ти от сърце!
  • Разкошно е, Nina!
    Заслушвам се в магическия шепот
    на плавните люлеещи вълнѝ,
    изваяли в скалите достолепни
    закрито кътче – рай за влюбени.
  • Георги, Тъжен, Виолета, много ви благодаря!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...