28 авг. 2022 г., 17:58

Разговор с морето

642 8 14

Морето е огромна синя тайна.

Оставям се на ласкавия бриз,

на гледката от изгрева омаен

и чайките във въздуха сребрист.

То още спи и кораби сънува,

притихнало в потайни дълбини,

русалките където само плуват

и чакат любовта да ги плени.

Заслушвам се в магическия шепот

на плавните люлеещи вълнѝ,

изваяли в скалите достолепни

закрито кътче – рай за влюбени.

И още много, много ми разказа

преди да се събуди от шумá

на градския живот и куртоазия.

С морето никога не съм сама.

Ще дойда пак, когато падне здрачът

и се сбогува залезът с брега,

от радост ще се смея и ще плача.

В живота всичко тук е и сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Таня!
  • Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Данаил, благодаря ти от сърце!
  • Разкошно е, Nina!
    Заслушвам се в магическия шепот
    на плавните люлеещи вълнѝ,
    изваяли в скалите достолепни
    закрито кътче – рай за влюбени.
  • Георги, Тъжен, Виолета, много ви благодаря!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...