Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува,
притихнало в потайни дълбини,
русалките където само плуват
и чакат любовта да ги плени.
Заслушвам се в магическия шепот
на плавните люлеещи вълнѝ,
изваяли в скалите достолепни
закрито кътче – рай за влюбени.
И още много, много ми разказа
преди да се събуди от шумá
на градския живот и куртоазия.
С морето никога не съм сама.
Ще дойда пак, когато падне здрачът
и се сбогува залезът с брега,
от радост ще се смея и ще плача.
В живота всичко тук е и сега!
© Nina Sarieva All rights reserved.