Aug 28, 2022, 5:58 PM

Разговор с морето

648 8 14

Морето е огромна синя тайна.

Оставям се на ласкавия бриз,

на гледката от изгрева омаен

и чайките във въздуха сребрист.

То още спи и кораби сънува,

притихнало в потайни дълбини,

русалките където само плуват

и чакат любовта да ги плени.

Заслушвам се в магическия шепот

на плавните люлеещи вълнѝ,

изваяли в скалите достолепни

закрито кътче – рай за влюбени.

И още много, много ми разказа

преди да се събуди от шумá

на градския живот и куртоазия.

С морето никога не съм сама.

Ще дойда пак, когато падне здрачът

и се сбогува залезът с брега,

от радост ще се смея и ще плача.

В живота всичко тук е и сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Таня!
  • Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Данаил, благодаря ти от сърце!
  • Разкошно е, Nina!
    Заслушвам се в магическия шепот
    на плавните люлеещи вълнѝ,
    изваяли в скалите достолепни
    закрито кътче – рай за влюбени.
  • Георги, Тъжен, Виолета, много ви благодаря!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...