24 ene 2011, 0:09

Разговор с „Нея”

  Poesía » Otra
888 0 12

Чуй ме, Смърт, не се ласкай!

От среща с теб не се страхувам.

Аз знам, животът има край

и няма смисъл да тъгувам.

 

Но ще преглътна гордостта,

ще пренебрегна свойта воля

и не от страх и суета

за отсрочка ще те моля.

 

Моля да не се скъпиш,

кратки дни не ми отреждай!

Не бързай ти да ме приспиш,

без време Там не  ме отвеждай!

 

Не ми прекършвай ти крилете,

не спирай още моя полет!

Аз имам песни недопети,

сънувам още бяла пролет.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив и затрогващ стих!
  • Поздравления за този откровен разговор!
  • Евала!
  • Благодаря ви, чудесни мои приятели! Ние в вас наистина имаме още много недопети песни.И ТЯ не е добре дошла, нали?
    На всички ви желая много ,много време, за да радвате читателите със стиховете, които се раждат и ще се раждат в младите ви души!
  • Въздействащо!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...